Новата година води нови празници

След новогодишните празници годината отново започва с редуване на сиеста и фиеста, при това още от първия ден. Васильовден е така познатата Сурва, на която децата разчитат, че сурвачките ще им донесат истински пари, които будят повече радост от пуловерите, чорапите и книжките, неоценени подобаващо от съвременните малчугани.

На този ден маси слагат Васил, Веселин, Веско и други. Името се тачи на два пъти през януари - на 14-ти е ромската Нова година, известна като Банго Васил, която трае обикновено 2-3 дни.

На втори януари е Свети Силвестър. Името от латински език означава "гора", а от еврейски - огнен ангел с шест крила. Имен ден празнуват Силвестър, Силва и Силвия, Огнян и Огняна, които имат и алтернатива да празнуват на Игнажден, защото Игнатий означава "огнен, пламенен, буен",

На шестия ден от новата година се отбелязва Богоявление или известният Йордановден, когато кръстът се хвърля в течаща вода. Изваждането му се съпровожда с мъжки хора, курбани за здраве и народни веселби. Именници са Йордан, Йонко, Божидар, Божил, Богомил, Богдан. Арменците пък, които също са източно православни, на този ден отбелязват наедно раждането и кръщението на Исус Христос. Празнуват Мелкон, Каспар, Багдасар, Емануел, Назарет, Мъгърдум, Хортанан, Бетлехем

На следващия ден черпят Ивановци и Иванки, както и хората с име Йоан и Жан. Според народното вярване Свети Йоан е покровител на кумството и на побратимството. На Ивановден се ходи на гости на кума, когото младоженците даряват с кравай, баница, кървавица, печено свинско и вино. Името Иван е второто по популярност българско име след Георги – според статистиците през 2010 г. с 300 са по-малко Ивановците в страната от Жоровците.

На 8 януари с особено пикантен привкус и днес се говори за някогашния Бабин ден. Макар християнската църква да не го признава, той постепенно се възражда и днес. На този ден в миналото всяка майка е приготвяла баница и печено пиле и ги е носила в дома на бабата, която е изваждала на бял свят отрочето й. Жените често са се събирали заедно, говорели са нецензурно, отдавали са се на песни и алкохол. На веселбата им не са били допускани мъже, които често вечер са отнасяли кавга или попържня, следствие от женското препиване. По-късно Бабинден се видоизменя като Ден на родилната помощ (21 януари), на който се почитат акушерки и гинеколози.

На 12-ти маса за гости редят Татяните, а на 14-ти - момичета и жени, носещи името Нина. И двете имена не са типично нашенски, а привнесени от Русия, основно чрез литературни произведения. Обикновено това са били главни герои в повести, романи, поеми, изучавани по социалистическо време.

На 17-ти е Антоновден, който в миналото е бил свързван с предпазване от болести, затова е носил и забрани за извършване на домакинска работа – не се е предяло и плетяло, както и не са варили боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Като предпазна мярка още са се приготвяли содени питки, намазани с петмез, които са се раздавали на близки и съседи за здраве. Според народните поверия това е празника на ковачите Андон и Атанас, изобретили ковашките клещи. Затова и двата дни- Антоновден и Атанасовден - следват един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти. На Антоновден черпят Антон, Андон, Дончо, Таньо, както и дамите с производни имена, а на Атанасовден - Атанас, Наско, Живко, Таньо, Траян, Траяна.

Вторият ден също носи забрани – в него не се слага черно котле, не се пипа нищо черно, за да не бъдат поразени житата от болестта „главня”, но пък се коли черно жертвено петле. Празникът е известен в народната традиция като „Среди зима” и си има свой летен антипод - свети Атанас летни (5 юли). Атанасовден е и Ден на Държавния резерв, за който толкова се заговори в кризата, а през 2010 г. шегаджии го празнуваха с шумна веселба, но с препечени филии и чубрица.

На 20 януари и евреите също имат повод за празник – тогава е Ту Би-Шват, известен като като Нова година на дърветата. Името му в буквалният превод значи число – „15-я ден на месец шват”. Тогава се наливат и изпиват 4 чаши вино по специална процедура, наречена „Седер”. Според обичаите юдеите имат четири нови години, но съответстващата на нашенския празник Рош Ашана се празнува обикновено през септември. Настоящата 2011 година съответства на 5772 г. по техния календар.

Януари има и друг празник, на който се отдава по-малко значение. Това е Денят на Св. Григорий Богослов. Името Григор идва от гръцки език и означава „благодушен”, „с добро сърце”. Празнуват Григор, Евтим, Евтимия. В социалната сфера е известен като Ден на Българското радио, защото на тази дата цар Борис ІІІ издава указ за одържавяване на Радио София. Рожден ден има и Българската народна банка (БНБ).

Ето защо се казва, че през януари масата само се слага и не се вдига чак до февруари.